Горски венец

Драмата „Горски венец“ (1847) е най-известната Негошева творба. „Горски венец“ съживява суровите времена от началото на XVIII в., кървавото раждане на новата черногорска държавност, и с величествените си характери и колизии напомня за Шекспировите исторически хроники и трагедии. „Горски венец“ е националният епос на черногорците. Едва ли не всяко негово изречение е станало поговорка, всяка дума и израз – крилати. Някои го смятат за връхна точка на балканската литература. Изпълнен с ярост и гняв, той е посветен на едно от най-стряскащите събития в новата черногорска история – изтреблението на черногорците, приели исляма. Като своеобразна енциклопедия на черногорския бит и живот, „Горски венец“ ни позволява да надникнем в гордата и свободолюбива душа на планинеца, борещ се вечно за свобода срещу турското робство и тираните от всякакъв вид. Андрей Романов Петър II Петрович Негош (1813-1851) е най-значимият черногорски поет. На 16 години става княз и владика на Черна гора. Като държавник се бори с разделението на племена, с обособеността на клановете, с традиционната планинска вендета, строи училища, пътища, въвежда съдилища и постоянна войска. Той е първият владетел на Черна гора, който се осмелява да наложи данъци на гордите и свободолюбиви планинци. Грижи се за народа по време на глад, разпродавайки наследствените скъпоценности на династията. Воюва с турците и пише поезия в кратките паузи между битките. Най-известните му творби са „Лъч от микрокосмоса“, поема, посветена на тайните на Сътворението, „Лъжливият цар Шчепан“ и „Горски венец“. „Има ли овце, ще има вълци, зло ще има, щом човеци има; ала жилото му да изтръгнеш, слабия, невинния да браниш, туй е първият ти дълг, човеко! Даваш ли главата си за правда, мреш ли за народ и за свобода, истина, ти ще живееш вечно. Нам не ще помогнат крал и папа, само се заканват на султана; ненаситно злият меч султански над Христовите раби вилнее. Кръв човешка плисва на олтара, църкви Божии се поругават, земя стене, небеса се люшкат... Кръст и полумесец, страшни знаци – хиляди опасват ги гробове!“