Френско - български речник

Издаването на настоящия френско-български речник има за задача да допринесе за усвояването на лексиката на френския език при четене на френска художествена и научна литература. Той е предназначен предимно за хора, които имат известни познания по френски език и желаят да задълбочат знанията си в тази област. Съставен е с оглед на изискванията на съвременната лексикография и на марксистко-ленинското езикознание. Основата на словника на речника отразява предимно развитието на съвременния френски книжовен език и актуалния състав на неговата лексика. Към нея са прибавени с подбор някои диалектизми, архаизми, остарели думи от народно-битовата лексика, някои църковни термини, научна терминология, както и някои по-употребими в ежедневната реч жаргонни думи, а така също пословици, поговорки и характерни за френския език обрати на речта. Работата върху съставянето на речника продължи от 1955 г. до 1959 г. В състава на авторския колектив участвуваха двама щатни научни сътрудници от Института за български език - Мария Филипова-Байрова и Ана Спасова, и четирима външни сътрудници - проф. Т. Ст. Томов, който взе участие в изработването на първите букви от речника (от А до D), Г. Дорчев, П. Камбуров и Й. Симеонов, който продължи работата на проф. Т. Ст. Томов. Статиите от речника бяха разпределени по дялове за изработване между отделните съставители, след което се обсъждаха от колектива в общи заседания, за да се направят необходимите уточнения, допълнения и уеднаквявания. Речникът има за цел да отрази изчерпателно основните, известните и широкоупотребителните значения на думите. Редките и специалните значения са застъпени в по-голяма или по-малка степен в зависимост от тяхната употреба. Като ръководно начало в работата е възприет принципът френските думи да се превеждат със съответния еквивалент на български език. До описателна дефиниция се е прибягвало обикновено там, където в български език не съществува пълно покритие на френската дума. При превода на думите е спазен принципът преводната дума да отговаря по стилистичен пласт и граматическа категория на превежданата дума. При идиоматичните френски изрази са търсени също съответните еквиваленти в българския език. Отделните значения на основните думи в повечето случаи са подкрепени с илюстративен материал, който има за цел да ги изясни и да посочи обрати, типични за френския език. Обикновено примерите са кратки, в повечето случаи те са словосъчетания.