Биографии на отрепки - книга 2

На фона на събитията, разиграли се в България непосредствено след 1989 година, някой си Петканов, въобразяващ си, че е писател, призван да запечата историческия миг, среща по митингите и протестите жена, която се представя за преродена халдейка от цивилизация, съществувала преди повече от 2500 години. Като приема това за особен вид маниакален флирт, Петканов иронизира жената и себе си в невъзможността на такава неравностойна връзка, но се нахъсва да свали маската й, разкривайки действителната й самоличност. Той не успява да направи това, но в поредица опити и перипетии открива странна логика в убежденията й. През съмнения за модна обсесия, за не особено интелигентен флирт, дори за лудост, в изумлението, че тя искрено си вярва, Петканов постепенно се оказва сантиментално обвързан, още повече, когато тя тайнствено изчезва. В опита да я намери отново, той попада на окултист, ясновидец, който му обещава да я разкрие и като започва с Фройд и Юнг и вмесва редица лични заключения, разкрива само собствената неудовлетвореност, раздвоеност и обърканост на самия Петканов, който вече е свикнал с анормалността си да разговаря с призраци и да ги прави герои на романи. Между това окултистът увлича клиента в собствените си проблеми на човек с паранормални възможности, таксуван от нормалните като шарлатанин, мошеник, но и като способен да предрича бъдещето. В една от разходките си, те се срещат с професор философ, отшелник от светския живот, който се присъединява към разговорите им, тълкуващи, по израза на окултиста, най-главния философски проблем - предназначението на човека. Но това е само една, макар и главната – сюжетна линия на романа. В друга тече битовия и академичен (той е университетски преподавател и писател) живот на Петканов и неговото обкръжение в гротескни перипетии. В трета линия – нощният му, творчески живот, когато е спохождан от призрак, който мъчително провокира съвестта му. В четвърти – животът и деянията на средновековен лекар и алхимик, всеизвестният Парацелз. В следващия - битието и терзанията на балкански интелектуалци, влезли в такт с времето си и стресирани от опасността да объркат такта. И така нататък, и така нататък... Книгата е сложна, полихронична, полифонична и написана на пределно ясен български език в непрекъсната игра с идиомите му, в мрежа от неизброими културни алюзии, цитати, скрити цитати и позовавания. Ако не друго, тя се заявява като един от най-обемно мислещите времето ни романи, защото, по думите на познаващ я вече критик, става дума за „ дълбоко проницателен прочит на съвременността, тъй като я измерва с несвоевременното.”