Редът на думите

Никита Станеску беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, отворен за поети, музиканти, художници и почитатели. Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлексивен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха стиховете му. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва известно време, за да достигне до глъбините на мисълта му, на светоусещането му, на големите му прозрения. И ако за лирическото стихотворение по принцип е характерна „локалността” (на чувствата, наблюденията, мислите, образите), при Никита Станеску дори поетическата миниатюра е „глобална” – подобно на капка вода, тя отразява в себе си и Небето, и Слънцето. Огнян Стамболиев