Кажи на вълците, че съм си у дома

1987. Единственият, който истински разбира четиринайсетгодишната Джун, е вуйчо й – прочут художник, умиращ от болест, която майка й не иска да назове. След смъртта му й остават само любимият му руски чайник, безценен портрет и една книга със скрито между страниците послание. „Кажи на вълците, че съм си у дома” е затрогваща история за страданието и състраданието, които носят неочаквана утеха и странни приятелства, за съзряването и изборите на зрелостта, но най-вече за любовта – изгубена и преоткрита.