Военната фотография

Сабина Кърлева е лауреат на двадесет и деветия Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2012. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора. Със стихосбирката на Сабина Кърлева Военната фотография се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света на съвременния млад човек – уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня. Яница Радева Nausea От къде е дошъл показалецът който толкова жалко ме сочи. Не мога да заспя преди да го лапна мой си е, твърде горчив, стои скрит дълбоко в устата ми. Това често изразява безпомощност - много пъти е свидетелство за инфантилизъм. Друг път е революционен жест, особено, когато го правиш съзнателно, със злобна усмивка пред огледалото - тогава е нещо дълбоко екзистенциално и предизвикващо промяна. Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно Стомасите на времето ще са отново празни Това, което възприемаш като собствено себе си не е онова, което изглежда. Онова, което е безпосочно и вътрешно, рано или късно ще изблъска другото – ще те накара да сънуваш сън, в който ембрионалната фаза е някак си задължителна. Знаеш, че не е сладост това, което от устата ти се стича и пада на снимката от съня, не са лалета украшенията ти не са славеи долетелите птици... и дрипите, в които си облечен, не са доспехи. неавтентичният живот, призраците на дните, скритите, заседнали неща - всичко това ще бъда върнато по хранопровода обратно нагоре