За Възрожденско, Банско , София и Света...

Тази дребна книга е изпълнена с мириса на Пирина и дима от прясно запалени борини в неизбледнялата памет за род и родно място. Показана е мъката по отнетата на рода на автора 300-годишна родова къща след 1944 г. и половинчато върната след промяната. Разказва за семейството си, за смута и лутанията по друмищата на България. Просвирени са и трите октави по историческата ù клавиатура – до 1944 г., до 1989 г. и днес. Разказва за доброто и за лошото, така както го е преживял и почувствал... Написаното не е история на Банско. Притурено е към недописаното или неписаното за Банско. А може би е обяснение в любов, преминала през чистите бисерни води из старинните сокаци и стъгди. Любов – през парещи бодливи трънаци, смесила се с кадежа от смолисти борини и кристален планински въздух в неповторимото ухание на Банско.