Поетика на българското кино

ПОЕТИКА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО представлява опит да се създаде теория на българското киномислене, на неговите генетични кодове, архетипи, нагласи, митопоетически канон и манталитет в класическия му половинвековен период на съществуване от края на 40–те до края на 90-те години на миналия век В контекста на една преди всичко дескриптивна и оперативна кинокритическа традиция книгата си поставя за задача да изработи надеждни познавателни методи и категории на мисленето за феномена на българската кинокултура и да я открои в нейната специфика и типологии сред другите феномени на родната култура, както и сред общоевропейския киноконтекст. И всичко това – на фона на двадесет и две блестящи есета за любими български филми, част от които бяха публикувани за пръв път във в-к КУЛТУРА в периода 2000-2006 г. Красимир Крумов (Грец) , сценарист и режисьор на филмите Екзитус (1989, по едноименната новела на Златомир Златанов), Мълчанието (1992), Забраненият плод (1994), Под едно небе (2003), Смисълът на живота (2004), Нощ и ден (2005), Светото семейство (2008) – удостоени с награди на наши и международни кинофоруми. Автор на романите Удавникът (изд. Български писател, 1989), Духът на престъплението (1993), на два тома Неведоми пътища (2000, 2002). Автор на Поетика на киното (2000; второ преработено издание 2012) . Гостуващ преподавател по кинодраматургия и кинорежисура в Берлинската академия за кино и телевизия. Член на Съюза на българските филмови дейци. Член на Европейската филмова академия.