Мария-Антоанета

На теб, мила сестро, пиша за последен път. Осъдиха ме току-що, но не на позорна смърт, която застига само престъпниците, а на смърт, която отново ще ме отведе при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му приличам и в сетните си мигове. ... Благослови двете ми деца вместо мен. ... Дано и двамата разсъждават така, както непрестанно съм ги учила: че принципността и точното съблюдаване на личния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното приятелство и доверие ще ги направят щастливи. ... Нека вземат пример от нас! ... Дано моят син никога не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога да не се опитва да мъсти за нашата смърт!... Умолявам всички, които познавам ... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха. ... Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях. ... Сбогом, сбогом! Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби. По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година иполовина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц.Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, закоято се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике. Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последнатаси творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейскатакултура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.