Лятото на 1913 г. (Документирани свидетелства за геноцида над българите)

„И така сто години след безмилостното разорение ние не забравяме, но не отмъщаваме! Не забравяме отнетата ни Тракия – мила, непрежалима родна земя на деди и прадеди – но не отмъщаваме, не сме заграбили нито педя чужда територия. Не забравяме поруганите сто и двадесет стародавни църкви, белокаменните единадесет манастира, сто тридесет и шестте осветени параклиса – но не отмъщаваме, не сме сринали нито една джамия, нито една синагога, нито един нехристиянски храм. Не забравяме съсипаните двеста и единадесет начални училища, двете мъжки и една девическа гимназия – но не отмъщаваме, отворили сме нашето начално, средно, висше и академично образование за всички граждани на нашата държава и на света. Не забравяме, че в Тракия ние, тракийците, нямахме армия и полиция, но имахме достолепните двеста двадесет и шест свещеници и триста тридесет и три учителя – но не отмъщаваме за тяхното мъченичество. Не забравяме, че Тракия бе освободена с победите на Балканската война и на Руско-турската война, и бе поробена отново с политически договори и съглашения – но не отмъщаваме за чутовната несправедливост!” Никола Инджов, Нашата памет е наше страдание. Размисли пред мемориала в Маджарово, в-к „Тракия“, бр. 19, 11 октомври 2012 г.