Модели на телекомуникационни мрежи с комутация на виртуални канали и тяхното приложение

Съществен проблем при проектиране, управление и експлоатация на съвременните телекомуникационни мрежи е качеството на обслужване. Това е в сила особено при мрежите за абонатен достъп, където преносните ресурси, например радиочестотният спектър, са принципно ограничени или се изграждат бавно и са скъпи. От друга страна, потребностите от мултимедиен трафик, използващ съвременните и перспективни терминали, в това число и мобилните, растат бързо. Основен метод за гарантиране на качеството на обслужване е резервация та на ресурси. На практика това се изразява в резервация на виртуални канали в съответни виртуални мрежи (VNET) за гарантиране на качеството на обслужване на най-приоритетния трафик. Трафикът с по-нисък приоритет използва динамично освобождаваните ресурси от по-приоритетния трафик. В настоящия труд се описва цялостен трафичен модел на телекомуникационни мрежи с комутация на виртуални канали, детайлно отчитащ поведението на потребителите, както и съответните концептуални и аналитични модели. Посредством разработените компютърни програми са проведени числени експерименти и са илюстрирани най-важните зависимости. Научна цел на монографията е описание на разработената методика за оразмеряване и реоразмеряване на мрежите, така че да бъде гарантирано качеството на обслужване на трафик с най-висок приоритет – трафик от клас 0, който се осъществява в реално време, чувствителен е към джитер и е с висока интерактивност (напр. при видеотелеконференция). Настоящият труд е предназначен за ползване от изследователи, проектанти, трафични мениджъри, докторанти, дипломанти, студенти и всички, които работят в областта на телетрафичната теория, телетрафичното инженерство и мрежовото планиране. Основна цел на публикуването на научния труд е подобряване на условията за подготовка на специалисти, което може да повиши конкурентоспособността на бизнес сектора. Концептуалните модели и някои резултати в Първа и Втора глава са разработени от Стоян Порязов. Научните изследвания и резултатите в Трета и Четвърта глава са дело на Емилия Саранова и са отразени в докторската и дисертация.