Окончателност на сетълмента - Правна уредба

Окончателността на сетълмента е доста ново и не много проучвано понятие в правната доктрина. За действащия юрист този правен институт започва да придобива все по-голямо значение. От една страна голяма част от безналичните плащания в страната се извършват чрез системи с окончателност на сетълмента, а от друга е важно какви последствия има за системата възможността за откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в нея. Счита се, че е необходимо приемането на специфична правна рамка, която има за цел да предпази финансовата стабилност като цяло и да не позволи проявлението и разпространението на т.нар. системен риск или рискът свързан с невъзможността на участник в платежна система или на финансов пазар да изпълни в срок задълженията си и по този начин да причини невъзможност за останалите участници да изпълнят техните изискуеми задължения. Настоящото изследване има за основна цел да анализира правната уредба свързана с окончателността на сетълмента. На ниво ЕС Директива 98/26 ЕО от 19 май 1998 (заедно с измененията към нея) е основният акт уреждащ окончателността на сетълмента. Тази директива е възприета у нас основно в Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за публично предлагане на ценни книжа. В изследването са включени също така и законодателствата на редица държави (България, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Франция и Хърватия), както и системните правила на няколко оператори на системи с окончателност на сетълмента. Изследването си поставя за цел да допринесе, от една страна, за теоретичното попълване на празнотата в правната литература относно нормативната рамка на окончателността на сетълмента и от друга – да улесни практическото й приложение. Съдържание: I. ПРАВНА УРЕДБА. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ. § 1. Общи понятия – сетълмент, системи за сетълмент и окончателност § 2. Идеята за окончателност § 3. Съвременна правна уредба на окончателността на сетълмента § 4. Историческо развитие на предпоставките за окончателност на сетълмента § 5. Изводи II. СУБЕКТИ НА СИСТЕМИТЕ С ОКОНЧАТЕЛНОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА § 1. Системен оператор § 2. Агент по сетълмента § 3. Централен депозитар § 4. Клирингова къща § 5. Централен съконтрагент § 6. Банкови, инвестиционни и публични институции § 7. Пряк и непряк участник § 8. Надзор на системите с окончателност на сетълмента § 9. Изводи III. ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА НА ОКОНЧАТЕЛНОСТТА НА СЕТЪЛМЕНТА § 1. Споразумение за система с окончателност на сетълмента § 2. Сметка за сетълмент § 3. Нареждането за превод и неговата неотменимост § 4. Обезпечения и тяхното предоставяне § 5. Клиринг § 6. Нетиране и сетълмент § 7. Гаранционни схеми § 8. Изводи IV. ОСОБЕНОСТИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПРИ ОКОНЧАТЕЛ- НОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА § 1. Производство по несъстоятелност спрямо участник § 2. Оздравителни мерки спрямо участник § 3. Защита на нарежданията за превод и нетирането § 4. Забрана за налагане на запор върху сметката за сетълмент § 5. Забрана за обратно действие на производ- ството по несъстоятелност § 6. Защита на обезпеченията в производството по несъстоятелност БИБЛИОГРАФИЯ Сравнителна таблица на текстовете на Директива 9/26/ЕО с европейски национални законодателства Азбучен показалец ACKNOWLEDGEMENTS Settlement Finality: Legal Framework