Алеаторността на договорите в българското гражданско право

Определен риск съществува както в живота, така и в правото. Неговото включване като желан от страните фактор при определяне на правните последици от един договор винаги е представлявало специфична юридическа задача, изискваща повишено внимание. Към сделките на шанса (алеата) традиционно се причисляват хазартните игри, застрахователните договори, договорът за издръжка и гледане, алеаторните продажби (продажбата на зелено, продажбата на наследство, продажбата на търговско предприятие и др.). Освен тях в настощото изложение е проучена и приложимостта на понятието за алеаторност при договорите за строителство и за дарение. Липсата на изрична законодателна уредба и като цяло доктриналният характер на понятието за алеа правят проблематиката благодатна за дискусии и спорове. Настоящата книга има за цел да представи различни виждания на своите автори за съдържанието и обхвата на понятието за алеаторност в съвременното българско гражданско право. Авторите нямат за претенция и цел да дадат окончателни отговори на поставяните въпроси, а единствено да провокират дискусия относно алеаторността на договорите - въпрос, който се смята за изяснен, но всъщност крие редица спорни проблеми. Тъй като становищата на авторите не винаги съвпадат, а понякго и си противоречат, именно различието в гледните им точки и многообразието в представяните аргументи е едно от най-големите предимства на настоящия труд.