Избрано. Том 1: Поезия /Петър Анастасов/

В тази книга – като в тъмница – са затворени моите стихотворения. „Душата ми се избави като птица от капана на ловци…“ Слушам техните песнопения и се мъча да пея с тях. Но сега ли случи да онемея? Аз, който довчера възторжено пях, днес не мога да пея. Днес коленича пред своите горди чеда, които избраха страданието пред позора. Едно е да пееш на свобода, а друго – да пееш в затвора, където войници стоманени, послушни, жестоки и глупави устите разбиват с камъни, коленете трошат с чукове. Моите думи мълчат – мъченици – там, в ореола на християнското житие, или тук, в кадифените белезници на едно натежало от доноси досие. Всяко време по свой маниер дописва многотомната книга на човешкия срам. Садистични мъчения и убийства се редуват с изтънчени мерзости там. И животът прилича на подаяние. Но се радваме ние, превиваме врат и живеем с трогателно послушание в резервàта на тоя свят. И добре че са думите – нашето изкупление! Колко думи спасих и колко предадох от страх… Коленича разкаян пред своите стихотворения – те са моята съвест и моят грях. Душата им се избави в завèтния час – чувам ангелска песен и ангелски плач. Но къде ще намеря спасение аз? Аз – едновременно родител и палач!