Некрономикон

Х. Ф. Л. е мрачният и неподражаем крал на ужаса на 20 век. Стивън Кинг Един от най-големите писатели на XX век, чието творчество никога няма да бъде забравено. Хорхе Луис Борхес „Най-древната и силна емоция е страхът, а най-древният и силен страх е страхът от неизвестното“, казва Х. Ф. Лъвкрафт. Признат за най-великия хорър майстор на всички времена, той оказва изключително влияние върху световните фантастика и фентъзи и повлиява творчеството на знаменити писатели като Стивън Кинг, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Чайна Миевил, Джордж Р. Р. Мартин и много други. Всяко от произведенията на Лъвкрафт е като частица от необятна и зловеща галактика, чиито тайни парализират умовете и вледеняват кръвта. Впоследствие последователите му назовават тази галактика „Ктхулу-митология“и много автори доразвиват идеите на прокълнатия гений от Провидънс. Сборникът „Некрономикон“ ви кани в един кошмарен и демоничен свят, за да ви поведе на смразяващо пътешествие до сърцето на мрака, до най-зловещите кътчета на Вселената, обитавани от невероятни същества, неподвластни на пространството и времето. И за да ви потопи в „космическия ужас“, защото истинската същност на Вселената е неразбираема за човешкия разум, а хората са просто пионки и роби на чудовищните тъмни богове – Великият Ктхулу, Нйарлатхотеп, Йог Сотхот... Хауърд Филипс Лъвкрафт е роден 20 август 1890 г. в Провидънс. Започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, поради проблеми със здравето. Неговата първа публикация е разказът „Алхимик“. Писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алън По. Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919), „Плъхове в стените“ (1924), „Кошмарът в Дънуич“ (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931), „Обитателят на мрака“ (1936), „Сянка над Инсмут“ (1936), „Из планините на безумието“ (1936), Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, и подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят.