Дневник на Корабокрушенеца

Свободата не ме прави по- свободен. Правдата не ме прави по- справедлив. Любовта не ме прави по- добър. И все пак. Въпреки това. Все още. Свободата! Правдата! Любовта! "Дневник на Корабокрушенеца" е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам. В този смисъл Дневник на Корабокрушенеца е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с тяхното схващане за отделните стихотворения и цикли като части от големия автобиографичен роман в стихове. "Дневник на Корабокрушенеца" е най-дълго писаната (и най-обемната) стихотворна книга на автора. Стихотворенията в нея са събирани в периода 2004–2011 г. и всяко от тях може да се разглежда и като завършващо не просто настоящия сборник, но и предшестващите поетически книги на Антон Баев. В същото време повечето са с посвещения на различни автори и носят допълнителни междутекстови връзки и смисли. Търсенето на междутекстови смисли в самата книга, както и между нея и предишните стихотворни книги на Антон Баев, е не просто завършен поетически свят, а поетически свят, който открива смислите си, за да ги отхвърли и ги потърси наново – през други нови (или изскочили стари) текстове. Историчното и митологичното в "Дневник на Корабокрушенеца" са с най-широки времеви и пространствени измерения; скачането от едно в друго време, от един поетически талвег в друг е характерен почерк на авторовия стил. В този смисъл "Дневник на Корабокрушенеца" е най-личната и в същото време най-отдалечена от личното поетическа книга на Антон Баев.