Найден Вълчев: Избрано. Том 3 - Попътни срещи

Един от белезите на мащабния талант е това, че когато попаднеш при картините му, при музиката му, при диханието на страниците му, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на този талант. Бил той от близо или от далече. Духът ти рее и странства в неговите пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички тях каква вдъхновяваща небесна светлина, какъв копнеж да бъдат с Лермонтовия герой, който иска да бъде бог или нищо, да търси в бурите покой. Бях щастлив да се срещам и "да се срещам" с тези имена. /Найден Вълчев/