Въжеиграч

ПЪТНИЦИ Ако сте пътници кой знае откъде дошли с ожулените чанти и прахта: вземете ме усмивката ви тук-таме нащърбена кожата ви ужилено сукно: вземете ме. Пуснете ме да слизам в онова озъбеното замитайте ми пясък по оголени пътеки и ми дайте сянка покажете ми прозорците със сгушен телевизор най-тъжните, най-празни улици на всеки град разкажете ми какъв не съм могъл да бъда и накрая загасете ми деня оставете ме на гара под самичка лампа да ме вземе някой влак нататък