След смъртта на Франсоа

Книгата представлява сбор от поетични текстове и проза, имащи особена емоционално-смислова връзка помежду си. Книга за човешкото право на самоопределяне, за извоюваната свобода на индивида да твори сам себе си и света около себе си. Било е време, когато поезията се е възвеличавала във философски трактати, когато трубадурите са пеели в нейна възхвала. Било е! Е, сега пък е дошло времето, когато на притисната в ъгъла поезия и се налага сама да защити себе си. МАЛКА ЕПИТАФИЯ ЗА ОБЕСНИЦИТЕ Май задникът ти се оказа доста тежък, Франсоа, един ритник и бурето съвсем те претърколи - съществена излезе разликата между задник и крила… И пукна, без дори за милост да помолиш. Висиш сега и кучета те яли! Разбра ли най-накрая, че една секунда сън не е достатъчна сърцата да подпали… А красотата? Тя виси до теб, навън! И всяка кост, и клюнове на врани, и прах, и пепел в липсваща земя. И Елиоза, и Марго, и Бланка, замлъкнаха обесени, до теб, на педя от пръстта. Но ти, подлецо, пак ни изигра… макар обесен ни се хилиш отвисоко. Щом имаш задник - казваш - ще покарат и крила, а пък въжето ме държи изправен и в смъртта!