Бизнесът на XXI век

Въпросът не е в икономиката. Въпросът е в теб. Ядосан ли си на частните фирми, на банките и на борсата? Възмущаваш ли се от това, че правителството прави твърде много глупости и твърде малко свестни неща? Или се ядосваш сам на себе си, че все още не можеш да се справиш финансово? Животът не е лесен. Въпросът е: какво ще направиш ти? Да се оплакваш и да недоволстваш от икономиката или да обвиняваш някой друг няма да реши финансовите ти проблеми и няма да те подсигури материално. Ако искаш богатство, трябва да го създадеш. Трябва да поемеш контрол върху бъдещето си като си осигуриш доходи, и то още днес. Нуждаеш се от собствен бизнес. За мнозина днешната икономика е кошмарна, но за предприемчивите времената са пълни с възможности за забогатяване. Не само, че е дошло време да развиваме собствен бизнес – моментът за това никога не е бил по-добър. Правилата се промениха Живеем в неспокойни времена. През последните години станахме свидетели на несекващ парад от страх и паника в заглавията, заседателните зали и около кухненските маси в цяла Америка. Глобализация, аутсорсинг, намаляване на производството и персонала, просрочени ипотеки, неизгодни замени на ипотеки и кредити, финансови пирамиди, фиаско на „Уолстрийт”, рецесия… лошите новини следват неизменно една след друга. През първите няколко месеца на 2009 година съкращенията в американските компании достигнаха около четвърт милион души на месец. Сега, докато пиша тези редове в края на 2009 година, безработицата е 10.2% и продължава да расте, а положението с недозаетостта (работното ви място се запазва, но часовете и заплащането падат драстично) е дори още по-лошо. Все по-малко наемни служители могат да се похвалят с добри доходи и това се превръща в истинска епидемия, срещу която малцина са имунизирани. От изпълнителни директори и управители на средно ниво до служители от администрацията и работници, от банкери до чиновници в магазините за продажба на дребно, всички са изложени на риск. Дори индустрията в сферата на здравето, смятана до неотдавна за безопасна от гледна точка на работните места зона, започва да орязва значителни парчета от работната си сила. Проучване от 2009 година на “Ю Ес Ей Тудей” показва, че 60% от участвалите в запитването американци гледат на сегашната икономическа ситуация като на най-голямата криза в своя живот. През есента на 2008 година пенсионното портфолио на много хора внезапно загуби половината си стойност… или повече. Недвижимото имущество се сгромоляса. Това, което хората смятаха за солидни активи, на които може да се разчита, се оказа толкова устойчиво, колкото водната пара. Сигурността на работното място остана в миналото. Проучване от 2009 година на “Ю Ес Ей Тудей” показва, че 60% от участвалите в запитването американци гледат на сегашната икономическа ситуация като на най-голямата криза в своя живот. Разбира се, вие вече знаете всичко това. Но може би не знаете следното: Нищо от това всъщност не е ново. Беше нужна обаче голяма икономическа криза, за да накара хората да започнат да се пробуждат за факта, че препитанието им е изложено на риск. Но доходите ви не бяха изложени на риск внезапно – те винаги са били изложени на риск. По-голямата част от населението на САЩ живее от години на самия ръб на пропастта между платежоспособността и разорението, разчитайки на следващите една-две заплати за покриване на разходите от всеки месец, обикновено подсигурени само с незначителни спестявания в брой… или, по-често, без никакви спестявания. Заплатата може да бъде наречена “размяна на време срещу пари” и по време на рецесия е най-ненадеждният от съществуващите източници на доходи. Защо ли? Защото, когато броят на работещите хора започне да намалява, наличните циркулиращи в момента приходи, с които може да се заплати времето ви, също намаляват. Аз ви го казах Не искам да бъде “аз ви казах”, но… Казах ви го. Говоря за това от години: вече няма такова нещо като сигурно работно място. Корпоративна Америка е динозавър от ХХ век, треперещ в очакване да бъде окончателно изтребен, и единственият начин да имате наистина сигурно бъдеще е като поемете сами контрола върху него. Ето какво написах през 2001 година в книгата си “Бизнес школа за хора, които обичат да помагат на другите”: “Според мен, Съединените щати и много западни страни са изправени пред финансова катастрофа поради неспособността на учебната ни система да осигури адекватна, реалистична програма за финансово обучение на учащите се.” През същата година, в интервю за „Найтингейл-Конант”, казах: “Ако мислите, че ще можете да разчитате на взаимните фондове, ако искате да заложите живота си върху възходите и спадовете на фондовата борса, вие всъщност залагате своето пенсиониране. Какво ще стане, ако фондовата борса тръгне нагоре и после изведнъж отново се провали надолу, когато сте на 85 години? Нямате контрол върху това. Не казвам, че взаимните фондове са нещо лошо. Просто казвам, че не са безопасни и не е разумно да се разчита на тях, и аз лично не бих заложил финансовото си бъдеще на тях. Никога досега в историята на света толкова много хора не са разчитали за пенсионирането си на фондовата борса. Това е лудост. Мислите ли, че Общественото осигуряване ще застане насреща ви и ще се погрижи за вас? В такъв случай явно вярвате и в дядо Коледа.” А в интервю, което дадох през март 2005 година, казах следното: “Сила № 1 на книжния актив е неговата ликвидност… и пак тя е и неговата слабост № 1. Всичко знаем, че ще има следващ пазарен срив, който отново ще ни помете. Защо ще постъпвате така?” И така, какво всъщност се случи сега? Преживяхме нов пазарен срив и мнозина бяха пометени отново от него. Защо ли? Защото не можем да се отскубнем от старите навици и представи. През 1971 година американската икономика изостави златния стандарт. Между другото, това стана без одобрението на Конгреса, но важното е, че стана. Защо е важно ли? Защото разчисти пътя за печатането на все повече и повече пари, толкова, колкото искаме, без да се налага да бъдат вързани към реална, твърда, действителна стойност. Това отклонение от реалността отвори портите за най-големия икономически бум в историята. През следващите три десетилетия и половина, американската средна класа буквално излетя нагоре. Докато доларът девалвираше, а цената на недвижимото имущество и други активи се надуваше на хартия, обикновени хора ставаха милионери. Внезапно кредитите станаха достъпни за всеки, по всяко време, навсякъде, а кредитните карти започнаха да никнат като гъби след пролетен дъжд. За да плащат за тези кредитни карти, американците започнаха да използват домовете си като банкомати, като рефинансираха и вземаха заеми, вземаха заеми и рефинансираха. Все пак цената на недвижимото имущество винаги расте, нали така? Нищо подобно. До 2007 година напомпахме в този финансов балон толкова горещ въздух, колкото бе в състояние да побере… и фантазията полетя главоломно отново към земята, на път да се сгромоляса. И този път не се разбиха само “Леман Брадърс” и „Беър Стърнс”. Милиони загубиха своите пенсионни планове, пенсии и работни места. Броят на официално живеещите под прага на бедността расте бързо. Броят на хората, които продължават да работят и след шейсет и петата си година, нараства. През петдесетте години на ХХ век, когато “Дженеръл мотърс” е най-мощната корпорация в Америка, пресата взема едно изказване на нейния президент и го превръща в девиз за десетилетия напред: “Както вървят нещата в “Дженеръл мотърс”, така вървят нещата и в страната”. Е, тази новина определено не е добра, защото през 2009 година “Дженеръл мотърс” банкрутира, а през същото лято щатът Калифорния плащаше сметките си със записни заповеди вместо с пари. Процентът на американците, които притежават домовете си, намалява. Броят на просрочените ипотеки никога не е бил толкова голям. Затова пък семействата от средната класа стават все по-малобройни. Спестовните сметки са по-малки, ако изобщо ги има, а семейните дългове растат. Броят на официално живеещите под прага на бедността се повишава бързо. Броят на хората, които продължават да работят и след шейсет и петата си година, нараства. Броят на новите банкрути експлодира. А много американци нямат достатъчно средства, за да се пенсионират. Привлякоха ли вниманието ви всички тези лоши новини? Със сигурност, и не само вашето. Американците най-сетне започнаха да излизат от дълбоката си дрямка. Чудесно! Сега вече сте будни, за да видите това, което следва, а то не е хубаво. Затова нека се вгледаме по-задълбочено и да видим какво означава всъщност… и какво вие може да направите във връзка с него.