Бебето философ. Какво ни казват детските умове за истината, любовта и смисъла на живота

Съсредоточено, сбърчило вежди, едномесечното бебе се втренчва в лицето на майка си и внезапно се усмихва блажено. Със сигурност трябва да вижда майка си и да усеща любов, но какво ли представляват неговото виждане и чувстване? Какво ли е да си бебе? Двегодишното дете предлага на непознат, който изглежда гладен, наполовина изсмуканата си близалка. Може ли едно толкова малко дете вече да изпитва емпатия и да бъде алтруистично? Тригодишното момиченце заявява, че ще дойде на обяд само ако на масата има определено място за бебетата, мънички близначета с виолетови коси, които живеят в джоба му и ядат цветя на закуска. Как може то да вярва толкова дълбоко в нещо, което е просто плод на въображението му? Петгодишно дете открива с помощта на златна рибка, че смъртта е необратима. Как може дете, което още не може да чете или да събира, да открие такива дълбоки, жестоки истини? Едномесечното става двегодишно, после тригодишно и петгодишно. И понякога, по чудодеен начин, става майка със свои деца. Как биха могли тези крайно различни създания да са една и съща личност?