Предание за нишанската шаманка

Това е първия превод от манджурски на български език. Преводач е Светла Къртева. „Преданието” е ярък образец на „апокрифното сказание”, което разкрива живия, неканонизиран манджурски шаманизъм. Когато четете това произведение, вие ще можете заедно с великата шаманка Тетеке да се запознаете с Владетеля на Царството на Мъртвите Илмун хан и Господарката на Вселената Омоси мама, която „дава живот на кълновете и разтваря пъпките на растенията”. „Изведнъж Тетеке забелязала, че през големите порти на кулата при заставата на злите духове непрекъснато се движели мъртви души. В далечината видяла черна мъгла, която се кълбяла над зловещия крад Фунту. Ослушала се и доловила плача на мъртвите души. Край кучешкото село зли псета разкъсвали и ръфали човешко месо. От дома, наречен „Мрачният Пристан”, се чували скръбни ридания и отчаяни вопли, от които и земята потръпвала. После видяла нещо като администрация. В залата седял чиновник и разпитвал пристигащите души. В западното крило на сградата били затворени хора, които наказвали с бесило за извършени грабеж и измама. В източното крило били задържани клеветниците и неуважаващите своите родители синове и дъщери. Показали й как хвърляли в котли с вряща мазнина онези, които са ругаели и биели своите близки. Привързвали към стълбове и разстрелвали тези ученици, които обиждали своите учители. Измъчвали и режели на парчета жените, които са изневерявали на мъжете си. Пребивали с камшици жените, които прелюбодействали и разнасяли зараза. С железни игли пробождали лъжците. Изваждали очите на старци, които се задявали с жени. Към нажежени стълбове привързвали вдовици и девойки, които блудствали. Разпаряли коремите на лекари, които по погрешка са отровили своите болни. Разсичали с брадва телата на жени, които са прелъстявали мъжете.”