Архитектоника на театралността

Тази книга за първи път в България разглежда подробно семиотичната перспектива на театралния спектакъл като културен феномен. Авторът изследва комуникативната взаимозависимост на актьора, сценичното пространство и публиката, като установява тяхната основополагаща роля за театралния семиозис. Тезите и теоретичните постановки в това изследване са построени в логиката на практическия опит и с оглед практическото им използване в прякото изграждане на театралния спектакъл като сценичен продукт.