Най-дългият таратор. Прозаична какафония

Евгени Велев продуцира първия документален филм за житието на Преподобна Стойна. Нейното присъствие в автобиографичния му текст е повече от знаково – духовната й намеса, силната й енергия се оказват решителни както за автора в драматичните му житейски изпитания, така и пред главния персонаж в книгата. Стойна Преподобна има специално място в живописното и житейското спасение на художника и човека Евгени Велев, който благодарение на духовното си общение с неканоничната светица от село Сушица, Мелнишко, не само се завърна към рисуването, а и напусна сгрешеното си поведение си, довело го до творческа полусмърт, до полууспение. Благодарение на строгостта и милостта на Преподобието, грешникът пое по праведния път, който води до портите на Храма. Евгени не само изостави битността си на търгуващ с минерална вода, но учудващо успешно, макар и много мъчително, се завърна, подобно на блуден син, в арта. И започна да вади от душата си необикновените сияния на страховитите пожари, изкара на показ най-интимните си пейзажи, жигосани, но живи, жестоки, но справедливи, готови за стоически изпитания като самата Стойна Преподобна. „Най-дългият таратор” е първият писателски опит на Евгени, това е първата му по-панорамна картина от цветни думи.