Елегии и тържества. Том 1. Поезия

ПОСЛЕДЕН Тайно се плашим от всеки възторг неуверен. По е разбираема тъгата - ненужна, но ярка. Всъщност светът ни, така справедливо измерен, просто не може на всеки да бъде по мярка. Нервно живеем - а нервите станаха здрави. Празнично светим - а празникът пак ни прескача. Грижата само човек на човека подава като излъскано в хиляди длани петаче. Колко наивно закривах от срам синините и по лицето лекувах тревожните знаци. мигар са малко онези юнаци, които носят усмивката, както се носят мустаци! Нека, когато привърша гнева си безвреден, като затръшна горчивата своя тетрадка, най-талантливият вече да не е най-беден, най-храбрият - да не живее най-кратко. Най-красивият да е поне веднъж обичан. Най-нежният да е най-сетне погален. Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен. Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален. Имам да чакам в този живот неизгледен. Дълго ще чакам. Последна е мойта задача: да се засмея. Но тъй да се смея последен, че да се чува как повече никой не плаче...