Други думи. Том 2. Есета, частни случаи, документална проза

Зарад иронията Странно, но понякога обикновеното ни стъписва. Страхуваме се от нормалното, от което, оказва се, сме отвикнали. Създава ни опасения като за капан. И все очакваме нещо да се крие зад него. Не ни се вярва простото да е толкова просто. Не допускаме истинското да е съвсем истинско. Всичко обикновено и просто природата го е създала. А нашата човешка природа все ни кара да се взираме за нещо по-сложно, по-заплетено. Ето сега и това писмо. Всъщност за няколко години то трябва да е станало онова писмо. Не го хвърлих тогава, но не му и отговорих. Истинско, та чак измислено. Снежана. Много го обичала, пък той се оженил за друга. Ще има ли за Снежана някога любов...