Капризните коне. Избрана лирика

Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканяща налагам!... Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата... И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам! Успокойте се, коне! Защо се вслушвате на камшиците в гъвкавостта. Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте... Ще ме стигне смъртта, недопял песента. Ще допея куплета, ще ви напоя - нека само за миг на ръба постоя...