В процепа на хоризонта

„Много ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни парчета слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в заедно с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет.“ Владимир Трендафилов Предчувствие Радвам се на съвсем малките неща. На още по-малките. На истински малките. На тяхната скромна половина. На половината на тяхната половина. Хората наоколо ме сочат с гримаси. Подсмихват се, побутват се с лакти. Продължих да се усмихвам. И до края никой не разбра, че пред очите им се сбъдва отдавнашно предчувствие.