Обявления за български възрожденски издания

Обявленията предлагат богат материал и за това, как се е определяла стойността на книгата. Може да се направи сравнение между това, което авторите са планирали и изисквали като предварителна цена, и сумата, която реално се е получавала след отпечатването. Цената на изданията според обявленията е изчислявана в различни парични единици - грошове, меджидиета, талери, шилинги, рубли и т. н. Тя обикновено е различна за спомоществователите в българските земи и вън от тях. Прави впечатление, че в нея авторите включват само разходите по печатането, без да остойностяват вложения труд. След продажбата те са успявали в най-добрия случай да си върнат разноските и много рядко да получат печалба като отплата за вложените умения и компетентност. Едва от средата на XIX в. започват да се срещат случаи, когато авторите продават правата си върху определен ръкопис, а лицето, което ги купува, поема ангажимента и разноските по печатането. Договорът, сключен между пътуващия книжар Пенчо Радов и Стоян Робов на 10 септември 1854 г., е един от най-ранните. В него П. Радов удостоверява, че поема „за типосуване Историята о взятии Троя града. От Стояна труда да я припиши и заплатя за труда у приписванието да му дам, аз Пенчо Радов, триста тела книги, като ги напечатам. Настоянието и заплатата на типографията от мене." По обявленията и съобщенията историкът на културата през Възраждането може да възстанови мрежата от настоятели не само в българските земи, но и навсякъде, където живеят българи. В обявлението от 27 септември 1843 г. Иларион Стоянов признава, че подготвяйки за печат книгата „Православно учение", се стреми да принесе полза „своему народу", но и да подбуди родолюбивите чувства сред българите „повсюду", за да не остане нито един равнодушен и пасивен пред задачите за културния напредък на народа. И наистина върху обявленията са оставили автографите си стотици търговци, занаятчии, интелигенти от Букурещ, Браила, Одеса, Цариград и др. За да стигне призивът на авторите до тях, са помогнали десетки настоятели сред най-известните български стопански и обществени дейци, чиито имена са съобщени в обявленията. Между тях са братя Моравенови, Р. Х. Мавридов, Г. Попов, К. М. Гюлев, братя Евл. и Хр. Георгиеви и др.