Психология на човешките еволюционни възможности

От години получавах писма от читатели на мои книги. Всички тези писма съдържаха един въпрос: какво съм правил след написването на книгите си през 1910­-1912, но публикувани в Англия през 1920 г. Не бих могъл да отговоря на тези писма. Ще са нужни цели книги дори само да се опитам да направя това. Живеещите в Лондон, които ми писаха, поканих на лекционните курсове, уредени за тях. В тези лекции се опитах да отговоря на въпросите им и да им обясня какво съм правил след написването на двете си книги и какво беше направлението на работата ми. През 1934 г. написах пет предварителни лекции, които даваха общи идеи за това, което преподавах, а също и за насоките, в които известен брой хора работеха с мен. Да се изложи всичко това в една, а дори в две или три лекции, беше невъзможно. Затова винаги предупреждавах хората, че няма полза от прослушването на една или две лекции, но че само пет или по-добре десет лекции биха могли да дадат идея за направлението на моята работа. Настоящите лекции водят началото си от това време и от тогава насам често съм ги коригирал и преписвал. Реших, че общото подреждане не е задоволително. Пет лекции бяха четени в мое присъствие или без мен, слушателите мижеха да задават въпроси и ако се опитваха да следват даваните им съвети и наставления, отнасящи се главно за самонаблюдението и известна самодисциплина, бързо постигаха съвсем задоволително разбиране за това, което бях постигнал. Разбира се, винаги съзнавах, че пет лекции са недостатъчни и в разговорите, които ги следваха, доразвивах и доразширявах издиганите в лекциите идеи, опитвайки се да покажа на хората собствената им позиция по отношение на Новото познание. Установих, че главната трудност за най-голямата част от хората беше, да схванат, че наистина са чули нови неща, т.е. неща, които никога преди това не бяха чували. Те не си даваха сметка за това пред себе си, но се опитваха да противоречат в умовете си на излаганите пред тях идеи и да превеждат това, което чуваха на техния обикновен език, каквото и да се случеше то да бъде. А това, разбира се, беше извън намеренията ми. Зная, че не е лесно за тях да схванат, че нещата, които чуват, са нови. Ние сме така навикнали на стари мелодии и стари мотиви, че от дълго време сме престанали да се надяваме, че може да има нещо ново. И когато чуваме нови неща, считаме ги за стари или мислим, че могат да бъдат обяснени чрез стари неща. Наистина, трудна задача е да се схване възможността и необходимостта от съвсем нови идеи и е нужно известно време за преоценка на всички обикновени стойности. Не мога да гарантирам, че още от самото начало ще чуете нови неща, т.е. нови идеи, които никога не сте чували, но ако сте търпеливи, скоро ще започнете да ги забелязвате и в такъв случай ви желая да не ги пропускате и да не се опитвате да ги интерпретирате по стар маниер. П. Успенски