Всякакви истории

„Всякакви истории“ обогатява познанията на читателя, като го връща към отдавна минали векове и дава много поводи за размисъл. Пъстрият калейдоскоп на Клавдий Елиан ни напомня, че няма нищо ново под слънцето, но същевременно подчертава, че основната повеля за достойно съществуване е: „Бъди човек!“. Елиан пише история по начин, различен от този на съвременниците си. За него историята на обществото и природата е съкровищница, от която могат да се почерпят впечатляващи примери за поука, но и за развлечение на читателя. Затова и книгата изобилства с примери от различни области на познанието, забележителни събития и случки от живота на елините, персите, индусите, всевъзможни анекдоти, любопитни етимологии, описания на местности, нрави, обичаи. Стилистичният маниер покорява читателя с необичайната си форма. Това отличава Елиан от другите представители на тъй наречената „втора софистика“, които строго се придържат към традицията на историците от класическия период – Херодот, Ксенофонт, Тукидид. Времето не само не е намалило ценността на книгата, но дори й е придало по-голямо значение. Ако за своите съвременници тя е един от многото сборници от енциклопедичен тип, днес тя се намира в изключително положение – тъй като голяма част от писмените паметници на тази епоха са изгубени, „Всякакви истории“ остава образец на софистическата литература с огромен познавателен заряд. Елиан е римлянин, писал на гръцки език, е известно съвсем малко. Дори годините на неговия живот не са точно установени. Като се оставят настрана няколко собствени оскъдни споменавания за самия себе си в произведенията му, изследователите разполагат само с две свидетелства – на писателя Флавий Филострат, съвременник на Елиан, и една бележка във византийския тълковен речник „Свидас“ („Суда“), която гласи: „Елиан – роден в италийския град Пренеста, жрец и софист, по име Клавдий, по прозвище Сладкодумния или Сладкогласния, подвизавал се в Рим в следадрианово време“. В своите „Животописи на софисти“ Флавий Филострат съобщава, че макар и римлянин, Елиан владеел атическия език не по-зле от атиняните по рождение. Посочва също, че Елиан не вярвал на угодниците, които го величаели като софист, не се ласкаел и не се възгордявал. Разбирайки, че няма необходимата дарба на оратор, Елиан започнал да пише и с това се прославил. Пак според Филострат, Елиан живял повече от 60 години и умрял бездетен. Елиан живее в края на II век и първата половина на III век. Кръгът на неговите интереси е типичен за епохата.