Разголване

Ако имах дом... Ооблян в Светлина! Бих дал приют и топлинка на всеки - сираче, просяк, куче, стъпкана жена. Покой при мен намерил би навеки... Жените в нежност щях да потопя, с кутретата да вдигна олелия, да се търкалям със деца в снега, по чашка със мъжете да изпия... Но нямам дом... За който тъй копнях.. Сивея бавно в схлупена панелка... Жена. Дете. Със кучето умрях! Мечти отстрелвам с празна самоделка. От жар прелях! И болки във гръдта... Тъй нежна е душата на Поета! Животът, там, надвива над Смъртта! Във светъл дом! Голям като планета...