Обсебване

– Ама ти сериозно ли искаш?… – Разбира се! Но за да стане реален, само от теб зависи. – От мен?!… Че ти шегуваш ли се? – Не си и помислям… – Че то, ако бе тъй, досега да беше моя. Какво ли не правих, за да те имам. – Значи някъде си сбъркал. – Но това е абсурд?!… Щом дори и да бях, ти ако наистина ми беше нави- та, щеше да ми простиш и да стане играта. А то какво? – едно никакво!... – Логически е така, но има и друго обяснение, което почти обезсмисля – даденото. ... – Ами тогава защо името ти е СВОБОДА? – Ти как мислиш? – Съвсем съм объркан. – Защото, за да ме имаш и се радваш на воля, ти самият не бива да си устрем и воля. Само така можеш да ме задоволиш и се почувствам обича- на. Както са го правили всички, за да бъдат честити. Ясна ли съм?