Виргинии

“ВИРГИНИИ” е книга, празнуваща разноликостта на живота: “премина мехурче от шапмпанско, теглено от самолет”. ВИРГИНИИ, защото много са, които живеят във Виргиния Захариева – жени, мъже, деца и животни. След 33 години писане, гласовете им са се слели в интонация, която вибрира в унисон със света. Тези, които харесват Виргиния от романа й “9 зайци” и от сборника с есета “Милостта на малките огледала”, сега могат да се сдобият и с нейните ягодови “Виргинии”. Те включват освен поетичните й книги, станали вече класика за поезията от 90-те /“ Кокошката с зашитото око”, “Кадрил късно следобед” /и малко известната й първа книга “Камъкът, който не слуша реката”, излязла в самиздатската библиотека “Мост” преди падането на стената, както и непубликувани неща от последните години. Откъс от критика на Едвин Сугарев в Лит. Вест. по повод “Кокошката с зашитото око” 1992 г “Вержи постига свобода чрез отказ от обвързващия смисъл, свободата на една съсредоточена жизненост, която се крепи върху нищото и тъкмо поради това е токова впечатляваща. Тя разчита на парадокса, на изненадващия словесен жест , като използва нашата инерция да разберем и ни просва по всички правила на бойните изкуства. Напук на привидната си непроницаемост, тези стихотворения хващат – и хващат така, както дзенрисунките с туш, които само с няколко размаха на четката отварят прозорец към непосилната свежест”. Откъс от статията на Митко Новков Страхотия Feminа в Лит. вест. за книгата “Кадрил късно следобед” 1996: “Действието в стиховете на Виргиния Захариева е повече единност, отколкото разделеност, повече събиране, отколкото изваждане повече симбиоза отколкото анализ. “Кадрил късно следобед” е тъкмо тази смъртоносна и ужасяваща песен, която сме допуснати да чуем, но само мъничко, само отгоре-отгоре, само периферно. Защото повече не би ни понесло…”Какво неприлично обилие”. Какво страшно обилие…”