Социално-демографски последици от статуса на жените на пазара на труда в България в началото на XXI век

Целта на книгата е на базата на богат емпиричен материал от официалната статистика да представи реална картина на статуса на жените на пазара на труда в България, идентифицирайки същевременно социално-демографските последици от този статус. Един от главните изводи на изследването, че и през второто десетилетие от прехода към пазарна икономика жените са поставени в по-сложни социално-икономически условия, които засягат и тяхната заетост. Въпреки че високият дял на участие на жените на пазара на труда се запазва, настъпват съществени промени в джендър-разпределението на платения труд: днес мъжете са с по-висок общ относителен дял на заетост и доминират в частния сектор като предприемачи и самонаети; жените преобладават в по-нископлатения, но за сметка на това по-сигурен труд в държавния сектор, в по-ниските равнища на частния сектор и в неплатения семеен сектор. Посочените аспекти на по-неблагоприятен статус на пазара на труда, определящ по-ниския социално-икономически статус на жените и свързаните с него по-ниски доходи, имат своите непосредствени социално-демографски последици: неравен шанс за тяхното личностно и кариерно развитие, финансова и социална несигурност, асиметрия в разпределението на домашния труд и грижите за децата. Икономическата зависимост на жените се разглежда като ключово звено във веригата, възпроизвеждаща джендърното неравенство. Друг важен аспект, намерил емпирично и теоретично представяне в книгата, е този за икономическата зависимост на жената като един от постоянните рискови фактори за проява на някаква форма на насилие към нея от страна на съпруга / интимния партньор. Даже при липса на пряко потискане, насилие или ограничаване на правата финансово-материалната зависимост поражда психологически дискомфорт, ниска самооценка, сериозно дестабилизиране на здравето, криещо заплаха за семейното благополучие. Тези аспекти на социално-демографските последици от статуса на жените на трудовия пазар са изследвани в по-малка степен у нас за разлика от въздействието на този статус върху брачното и репродуктивното поведение на жените. Подобни анализи са крайно необходими днес, когато проблемът за съвместяването на професионалния труд и майчинството става все по-актуален и се търсят нови ефективни механизми за преодоляване на конфликта между тях.