Атлас Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV век.

С паралелен текст на български и на английски език и с уводни части на арабски и фарси. Уникалното научно и библиографско издание съдържа над 73 стари карти на арабописмена картографска школа от периода ІХ-ХІV в. В тях са отбелязани българите и българските земи в Европа и Азия през Средновековието. При подготовката на атласа са използвани малко известни или неизвестни карти по темата от библиотеки във Великобритания, Австрия, Германия, Холандия, Италия, Франция, Русия, Иран, Ирак и Турция, както и от фондовете на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Текстовете са на професионален авторски екип под редакцията на проф. д-р Стоянка Кендерова. Изданието е реализирано съвместно с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“. През 2008 г. имахме удоволствието да предложим на вниманието Ви атласа „Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX)". Отзивите за него бяха твърде ласкави и обнадеждаващи. Настоящият том е опит да представим историко-географски гледната точка и на Изтока към българите и техните земи чрез арабописмената картографска традиция и то за времето на т.нар. златни векове от средновековната ни история (IX-XIV в.). За нас, по няколко причини, тази гледна точка е много интересна. Като етнос българите се рекрутират от огромния индо-ирански масив и се оформят в социокултурните реалии на Трансоксиана. Те мигрират от Азия към Европа по северните граници на персо-мидийския свят. Изграждат своя етнокултурен модел в пряк обмен с хилядолетната култура на Древен Иран. След завладяването на Сасанидски Иран от арабите (651 г.), самата арабска култура значително променя облика си под благотворното въздействие на древноперсийската културна традиция. В географско и картографско отношение арабската култура формира един специфичен в своя синкретизъм „образ на света", зад който стои освен собствената й практика, още - усвоеното през Византия наследство на класическата Античност и географските представи на Древен Иран. Тези извори ни срещат и с българите като активен исторически фактор в социо-културната амалгама на Евразия през изследвания период. Надяваме се, че изданието ще спомогне за дооформяне на историко-географския и картографски сегмент в българската национална култура, че ще удовлетвори една отдавна назряла историко-културна потребност.