Госпожа Далауей

„Госпожа Далауей“ (1925) е книгата, с която Вирджиния Улф намира белетристичната форма, отговаряща най-пълно на епохата, в която твори. Тема на романа е животът на съзнанието. Като използва умело вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, голямата писателка заплита уникална психологическа проза, смятана и днес за ненадмината като художествено въздействие. Въпреки фрагментарността на действието, романът се отличава с плътна структура, постигната чрез специфичната ритмика и метафорика, чрез умело търсеното и намирано повторение на думи и изрази. Романът „Госпожа Далауей“, както и последвалите го „Към фара“ (1927), „Вълните“ (1931), „Между действията“ (1941) налагат Вирджиния Улф като едно от най-големите имена на литературата на ХХ век.