Механичен сън

Казвам се Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия „Витоша”, една от последните беше в галерия „Средец” на Министерството на Културата, заедно със сестра ми Меделин. Мои картини има в частни колекции в страната и чужбина. На седем години започнах да записвам сънищата си и продължавам и до сега да пиша. Преди 8-9 години във връзка с филма, който снимаха за нас „Игра на топчета” на Ралица Димитрова и Мария Ландова, в „Литературен вестник” публикуваха част от моите сънища. Имам много къси текстове, които съм писал през годините. „Механичен сън” е първият ми цялостен, голям текст, написах го за три месеца, но го обмислям от десетина години. Знам четири езика, превеждал съм и съм чел много книги, музика слушам постоянно, опитвам се и донякъде успявам да черпя знание отвсякъде. Чел съм, че през шести-седми век е било възможно един човек да изучи всички науки; смятам, че това е възможно и сега, ако се вземе същността на нещата. Общо взето това е, макар че всъщност то не изяснява нищо за мен; не мисля, че мога по някакъв начин да обясня кой съм, или какво представлявам. От няколко години работя като модел в НХА.