Дело №4. Икономическата катастрофа на социализма

Някои неизвестни факти, които са включени в книгата: • През 1983 г. България има най-високия си кредитен рейтинг като държава. Според оценката на международните финансови анализатори това се дължи на управленска гъвкавост, довела до най-ниското ниво на външния дълг - едва 1,5 милиарда долара. А ако се имат предвид авоарите, които страната държи в чужбина, реално тя няма външен дълг. По кредитен рейтинг тогава България изпреварва не само всички социалистически страни, но и много от развитите западни икономики. Това осигурява възможност от 1985 г. безпроблемно да се теглят кредити и да се увеличава външният дълг. • Строежът на комбината за тежко машиностроене в Радомир започва през 1975 г. само на основата на две докладни записки на местни партийни функционери без никаква проектно-сметна документация. По изчисления на съветски икономисти от Госплан на СССР загубите от заводите за тежко машиностроене в Русе, Радомир и Хасково надхвърлят 2,5 млрд. долара. Венцеслав Йорданов е бивш полковник от МВР. Роден е през 1947 година. Икономист. Обучаван в секретен курс на Военната академия „Г. С. Раковски" за подготовка на висши административни ръководители. Работил е в „Кремиковци" и „Нефтохим". Кариерата му в МВР започва като квартален инспектор в ромската махала „Христо Ботев" в София и достига до регионален директор на МВР в Хасково. През 1991 г. Главна прокуратура започва мащабно разследване на причините и виновниците за икономическата катастрофа на България. Следствието е известно като Мегадело №4. То не стига до съда, защото няма повдигнати обвинения. През 1992-1993 г. като офицер от Дирекцията на полицията авторът е командирован към Главна прокуратура като икономически експерт по Дело №4. Книгата „Дело №4" е изградена изключително върху документални факти и свидетелства на непосредствените политически и икономически ръководители на държавата в близкото минало - четирима бивши министър-председатели на България и 23-ма министри, членове и кандидат-членове на Политбюро на БКП. Тодор Живков говори специално пред автора на книгата за това, което не е могъл да каже на българския народ, а Андрей Луканов му предоставя материали и споделя оценки, предназначени да станат основа на непубликуваната му книга „Криза или катастрофа."