Ръкопис, който съществува

Измина почти десетилетие, откакто този ръкопис бе завършен, оформен и даден за проверка на времето и на съдбата си. Настъпиха кошмарни и безумни години на насилие и смърт, а ръкописът и поетът издържаха най-тежката проверка и подминаха изкушенията. Сръбският поет Зоран Вучич е автор на 24 книги с поезия, публицистика и есеистика. Носител е на многжество литературни награди, творчеството му е превеждано на 10 езика. „Ръкопис, който съществува” е втората книга на Зоран Вучич, издадена в България. Този ръкопис е вплел в себе си времето, вдъхновението и търпението. Поетът позволи на отделните стихотворения да се раждат бавно, да оцелеят или да изчезнат, без надеждата, че един ден ще се съберат в едно цяло. Но това се случи неочаквано и опроверга подозрителния и скептичния, в чието съзнание (и подсъзнание) са се създавали подобни стихове. Повечето от стихотворенията в този ръкопис бяха публикувани във вестниците и списанията след създаването си – в периода между 1977 и 1989 г. Стихотворенията минаваха незабелязано, при нас са такива обичаят и редът вече дълго време. Стихотворенията се четат само от поетите, от техни приятели и любими, а също и от доносници, ясно е защо. И в заключение поетът иска да сподели, че въобще не е щастлив, че някои от неговите мъки и предчувствия днес, за съжаление, са се сбъднали по трагичен начин. Зоран Вучич