Зимна соната

Арнолд Нетъл, стеснителен млад пощенски чиновник, притига в усамотено английско село в края на лятото. През прозореца на пощата вижда да минава прекрасна жена, Оливия, и появяването й сякаш се появява нова надежда в живота му. После нейното уверено, стабилно семейство го кани вкъщи, за да посвири на виолончелото си, и разбира се се оказва влюбен. Но с бавното приближаване на пролетта крехките -надежди на господин Нетъл също така неусетно си отиват. Публикуван за пръв път през 1928 г., този единствен роман на Дороти Едуардс музикално втъкава главната си тема - самотността на човешкото съществувание - с тънък поглед към нейните последствия. Изпълнен с настроение, деликатен, романът й е, както казва Дейвид Гарнет, „прецизно и съвършено произведение на изкуството". Някои критици откриват в нея руско влияние. Като в Чеховите пиеси събитията се развиват в обществени застояли води, централните действащи лица нямат определени неща, с които да се занимават, и са захвърлени от обстоятелствата в общата си компания. Авторката е избрала своя спектър от герои много пестеливо, за да може да илюстрира сложността и комичността на английската социална система и нейните отношения към любовта и класовите различия.