Кокаин. Книга четвърта

— Трябва да убием Луканов! - викаше Илия Зъбчето в слушалката на GSM-ма и се тресеше целият от нерви. — Трябва! - усмихна се Генерала самодоволно н погледна мъжете до него - „топ" милиционера Ботьо Ботев и Анатолий Кравчук, представител на украинското КГБ. Ангел Стойчев спеше дълбоко. Бившият заместник началник на Софийско градско управление на МВР и началник на 8-мо Районно до падането на Тодор Живков от власт сънуваше сладки, приятни и блажени сънища. Сънуваше пари. много пари. До смяната на „народната власт" с „демокрация" той беше един обикновен милиционер, макар и с чин генерал, в системата на вътрешното министерство, което му позволяваше да живее по-добре от останалите граждани в страната, но не чак толкоз, колкото след преминаването от „тоталитаризъм" към „капитализъм". И както повечето свои колеги - полковници и генерали - получаваше само една заплата на месец. А заплатата не бе хич висока. Няколкостотин лева. И след смяната на социализма (почти стигнал до комунизъм) с капитализъм, на него му се отдаде възможност да прави доста пари. Както и на останалите му колеги - генерали. С тексасеца Рон и емигранта Чарли започна да вкарва цигари. Предимно Rothmans и Marlboro. Но цигарите са си цигари, а къде по-едри работи има... Телефонът започна да звъни продължително и настойчиво. Генералът живееше в панелен блок в кв. Младост 1А и когато телефонът звънеше, се чуваше във всички околни апартаменти.