Сид. Трагедия в пет действия

Преводът на трагедията „Сид" на Николай Лилиев е публикуван през 1940 година. В издателската бележка в тази връзка е отбелязано, че културната общественост го оценява единодушно като върхово явление в литературния и театралния живот на страната. Наред с преводите „От ума си тегли" на Димитър Подвързачов и „Тартюф" на Асен Разцветников, „българският „Сид" е един от най-високите върхове на преводаческото изкуство у нас - преводът се издига до своя първообраз и - като разкрива и смисъла, и формата на другия език - придобива самостоятелен живот на оригинално литературно произведение. Хиляда осемстотин и четиридесетте /1840/ стиха на превода на Лилиев - точно колкото са и у Корней - възпроизвежда не само метриката на оригиналните стихове, но и своеобразното движение на авторовата мисъл, вътрешния ритъм, интонацията. Така, четейки на български език "Сид", получаваме удоволствието, което Лилиев ни дава с поезията си - поезия, която достига до сърцето на духовно издигнатия съвременик.