Евангелие от Никола

... Тези текстове са писани в един прозорец от около три години. По причини, за чиято същност не съм в състояние да се произнеса, подробностите ми отнеха не повече от 3 дни. Но това е сгъстеното време, извън него са многомесечните опити да се върна в състоянието, от което бях излязъл. Мисля, че то бе особен вид сомнамбулизъм, ще го определя като писане насън. Предполагам, казала си е думата възрастта. Част от написаното не звучи убедително, може би поради различната лексика, овехтелия слог, досадното повтаряне на едни и същи внушения .Но когато не се четеш,не би могъл и да се контролираш. Онези, които са си омръзнали, ще ме разберат. Тези текстове обаче не са за тях. Тези текстове са за предубедените, за съмняващите се, за невярващите. Защото нищо от онова, което се случва, не би се случило, ако трябваше да го стори заради нас. Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Николай Заяков е роден на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафе- нета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга през 1967 г. в пловдивското издателство “Христо Г. Данов”. Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници, поетите Петър Анаста-сов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета “Съдба на цвете”, “Непреклонна възраст”, “Магазин за ме-тафори”, “Свещ”, “Работни думи” , “Дневникът на г-н Самотен”. Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите.Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист. Всъщност трудовият му стаж преминава в един вестник и в едно списание. Рубриката му “ Писма от Мрачна поляна” в пловдивския в. “Марица” за жалост е свалена от цензурата в годините на демокрацията и забранена дори и като словосъчетание.Николай Заяков е женен,има дъщеря и двама внуци.