Открито. Автобиография: Андре Агаси

Животът е тенис мач между противоположностите, разказва Андре Агаси в своята история. А тя е пореден мач за него. Шансовете му за победа в него са почти нулеви. Ние срещу Агаси. Невъзможно е да победи, дори и ако всичко, което знаем за тениса сме научили от случайни кадри по телевизията или от страниците на светските списания. Играта е една, няма значение как се казва. Агаси разказва живота си. И кой ли само не се разказва, не се оправдава, не се обяснява. Всеки ден играем такъв мач: ние срещу някой, който се тълкува като звезда или като шампион. Занимава ни със себе си, нищи се, откровеничи. Страхотно, да видим тогава. Агаси може и да знае много за тениса, но ние знаем много за подобните истории. Те са обяснителни, разясняващи, малко звездни, много често напудрени, лустросани, дори изповяданите прегрешения в тях носят лъскавината от някакво неземно уж сияние. Подхранват много повече образа на звездата, отколкото да разкриват личността на човека. Подготвени сме дори какво ще чуем, почти винаги има, има и в историята на Агаси, по някой изповядан грях (взимал е наркотици), душевни терзания, мимикрия (носил е перука), скандал (от недотам любезни думи към своите съперници), драма (нелепия брак с Брук Шийлдс), светска суматоха (май са били приятели с Барбара Стрейзанд). Дочули сме, че неговият велик съперник на корта Пийт Сампрас е недоволен от начина, по който Агаси го описва в книгата си. Какво ли ще каже Майкъл Ченг? Трудното детство, самотата, цената на успеха, натрапения път към този успех са почти клишета в историята на всяка успяла личност. Само че не предполагаме колко далеч може да стигне в успеха си някой, който не просто ненавижда играта, която го превръща в звезда, той дори не знае защо я играе. Както и колко много научава такъв човек за загубата, каква болка понася. Успехът сам по себе си не спасява, нито носи утеха. Къде остава целият звезден блясък, всичките овации, показаното уважение, възхвалите, когато след своя последен истински мач в кариерата си, Агаси трябва да легне на паркинга, подпрял глава на сака си, защото преумореното му и съсипано тяло е рухнало след един зверски двубой на корта? Историята на Агаси не е история за пътя към успеха, нито за живота сред звездите. Това са съпътстващи и дори второстепенни елементи. Историята на Агаси е за извоюването на право на избор, дори когато изборът означава да играе играта, която ненавижда, която го е ограбила, осъдила го е да живее като на самотен остров. Историята е за придаване на смисъл на постиженията, на придаване на стойност различна от рекордите или броя на победите. Историята на Агаси е за победата над загубата. Като всеки истински шампион и Агаси осъзнава следният факт: това, че една битка е предварително загубена, изобщо не е основателна причина да не я водиш. И заживява с това познание. Често дори побеждава в предварително загубените битки. Историята му е и за пътя към правото да е самият себе си и да бъде обичан какъвто е – гологлав и с личност, която е сам е търсил и изградил. Достатъчно честен е да говори не само за своите смешни, нелепи или страшни решения: от индианската грива, която носи и лъжата за амфетамините, до отношението си към своите съперници. Не е задължително да харесва като хора съперниците си, които уважава като тенисисти. Пък и е почти нечовешко съперниците му да са му симпатични или близки приятели, а излязат ли на корта двубоят им да е безмилостен и жесток и да носи радост на жадната за зрелища публика. А още е и разказ за приятелството, лоялността, обичта, почтеността. За истински близките му по кръв или по силата на избора хора. Историята на Агаси няма нищо общо с американската мечта. В нея много дълго няма дори мечти. Има набелязани успехи, търсени победи. Но дълго няма мечти. Защото за да мечтае човек, първо трябва да знае кой е, само онези които са “някой” в най-добрия и най-обикновен смисъл на думата, могат да мечтаят. Мечтата е своя, тя произлиза и принадлежи на онзи, който вече е личност. В противен случай човек трупа успехи, които пропадат в празнотата на живота му, а самият той се лута (и прибягва до амфетамини или до брак с неподходящия човек). Историята на Агаси е история на отплатата, на възмездието, станало възможно след като човек е открил своя път, извоювал си е правото на избор, научил е безкрайно за загубата и начините, по които да надмогне нея и причиненото от нея страдание. Тя е разказана с езика на тениса, но в нея се разказва за много други неща, които са далече от тениса. Които всички ние споделяме. Разказва се и за тениса – играта, която Агаси ненавижда, но и която дълго е негов единствен дом. Историята на Агаси е мач на пълни противоположности, в която той побеждава, но ние читателите му, независимо дали, какво и колко знаем за тениса, не оставаме победени. Агаси е изключителна личност, а досегът до една изключителна личност никога не води до загуба, не смазва, не демонстрира величие. Историята й винаги създава усещането за споделен живот, изпълва с вдъхновение, със сила да се преодолеят загубите, обръща посоката на разказа и ни изпълва с желание и ние да разкажем така достойно и смислено живота си след време най-малкото пред нас самите.