Господ е българин! Крилати коментари за футбола

Не знам кого ще бият нигерийците, като нас ни няма на световното. От радост, че е вкарал гол на такъв силен противник, Баджо се обеси на вратата. Това е гол наистина, но какво прекрасно спасяване! Българският шампион игра на ниво през почивката... Уж висок футболист, а подава лошо. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЗАГРЯВКА Прието е да се смята, че топката се върти, затова във футбола може да се случи какво ли не. И то наистина се случва – поне веднъж на 50 години слабите успяват да надвият силните, бедните натриват носовете на богатите, малките разказват играта на големите. Откакто е измислена телевизията обаче, футболът е и още нещо. Запалянкото вече не само гледа топката, не само вика по играчите и срещу съдиите. Той често, дори прекалено често слуша и какво му се говори откъм кутията с мърдащите картинки. Така коментаторите станаха част от компанията, в която гледаме мачовете. Трябва да си признаем – колкото и да не ги харесваме, колкото и да ги смятаме за натрапници в домовете ни, колкото и да им се подиграваме, те все пак се превърнаха в част от телевизионното преживяване “гледане на мач”. Познавам хора, които сядат пред телевизора без бира или без салата за ракийката си, но никога не спират звука, макар стотици пъти преди това да са се клели, че “тия вече ги не траем”. И ги траят, и ги ругаят, но често и се веселят с “бисерите” им, често ги преповтарят в компания, а понякога дори се съгласяват с тях. Ето защо моля следващата подборка в никакъв случай да не се приема от читателя като подигравка с благородния труд на футболния коментатор. Ние, зрителите, едва ли си даваме сметка за цялото напрежение на живото предаване, за динамиката на играта и за бързината, с която трябва да се осмисля онова, което става на терена и край него. И трябва да знаем също, че подобни “грешни стъпки” далеч не са български патент – значителна част от онова, което ще прочетете по-нататък, е събрано от различни чужди източници, казано е по доста по-авторитетни телевизии от нашите, написано е в доста тиражни и специализирани вестници. Някои открития се отнасят и за други спортове, но нали футболът все пак е цар… Тези изречения са събирани и се представят пред читателя от страст към анекдотичното, със симпатия към хората, които макар и подложени на стрес, се стараят да ни бъдат от полза, когато гледаме футбол и изобщо спорт. А донякъде и с надеждата, че с времето коментаторите ще бъдат все повече коментатори и все по-малко веселяци... ЛЮБОМИР МЕТОДИЕВ