Автографи издайници. Неподредени спомени

Прелиствам многобройните книги, които съм получавал през годините, върху първата страница на които авторите са написали поне по два-три реда, преди да «оставят своя „саморъчен подпис" Образите им сякаш оживяват пред очите ми. В няколкото фрази се крие частица от най-характерното за тези личности: чувствителност, мисловност, светоусещане. Те без друго „издават" и взаимоотношенията между автор и адресат. тъп като най-конкретен е поводът за изписването на немногословнот послание. Категоричната „яснота" на автографа се допълва от датата, кога точно се е състояло или предстои да се извърши оп- ределено събитие. Но изписаните дни, месеци и години като че ли говорят н за нето друго: за времената, когато е било осъществено, за цялостната атмосфера около нас - духовна иматериална. Чрез тях оживяват и други хора, с които сме общували по същото време. Възкръсват, скрити някъде дълбоко из „чекмеджетата" на паметта, отдавна забравени събития: лични, семейни, обществено-политически... Общуването с високоинтелигентни надарени личности, чиито професии са отдалечени от театъра, извънредно много са ме обогатявали. Разкривали са ми светове, които неусетно съм успявал да използвам в професионалните си търсения. Бих искал да кажа на всички тях. че благодарение и на техните автографи моята САМОТА не се превръща в САМОТНОСТ! БЛАГОДАРЯ, че ви има. скъпи мои „идайници". Проф. д.изк. Петър Петров