Паякът

„Паякът” се чете (подобно на повечето работи на Карастоянов) на един дъх. Просто така – хващаш го и не го оставяш! И те е яд, че свършва. И ти иде да удариш един телефон на автора му. (Ако си спомняте, така казва Холдън Колфийлд за добрия автор – ще ти се да му удариш един телефон.) Тъй като „Паякът” има външна криминална интрига, няма да разправям какво и с кого стават работите в него... Тъжен и смешен, страховит и по свой начин хуманистичен е този роман. Владимир Янев И разбра, че няма какво да се лъже повече: беше напълно прецакан, а онова, което се беше трупало в мръсните нощи на лятото, беше омраза. Просто омраза. Мразеше всички. Време беше да им го върне. * * * „Хубаво – отвърна той, – това да се чува. Само едно нещо пропуснах да ви кажа. От мен да го знаете: няма смърт без болка, кръв и лайна.” „Аха – сви рамене онзи. – Горе-долу както е и в живота...” „Моля?” – изгледа го той смаяно. „Ами и в живота е същото – повтори момчето и се изчерви. – Няма живот без болка, кръв и лайна.” „И ти си прав!” – му каза той и чукна чашата си в неговата.