Железният юмрук на САЩ

Световната хегемония на САЩ пра 20-и ч 21-ви век се дължи не само на силната икономика и на бързото развитие на технологиите във военната област, а и на създаването на могъщи специални части. Периодът от края на 20 и началото на 21-ви век е характерен с прехода към нов тип войни, в които решаваща роля имат елитните войски - специалните части. Днес частите със специално назначение са неотменна част от въоръжените сили, полицията и органите на държавна сигурност. По численост те постоянно растат, а сферата на дейността им се разширява. Причините за това явление са много. След разпадането на Варшавския договор, Югославия и Съветския съюз се увеличи броят на горещите точки. Към предишните военни конфликти се добавиха нови - Балканите, Кавказ, Средна Азия. Преди това светът се уравновесяваше между двете противоположни точки - Москва и Вашингтон. Нарушеният баланс на силите ражда нови конфликти. Второ, поради сложното икономическо и политическо положение в своите страни много правителства предпочитат да разчитат на относително малобройни формирования с универсален характер, а не на традиционните армейски части. Спецсилите са в основата на схващането за малка и модерна армия. Според представители на властта армията е по-малко вярна на управляващите и по-малко подходяща за борба с „вътрешния враг" в сравнение с полицията и спецчастите. Освен това за поддържането на редовната армия са необходими повече средства. Армейските сили със специално назначение могат да действат и самостоятелно. За едно денонощие те могат да открият и определят координатите на 3-5 обекта, да поразят един крупен стационарен обект и да унищожат до три подвижни цели, а един диверсант, който дебне в засада, да ликвидира до 20 бойци на противника. За разлика от силите с общо назначение специалните части в мирно време целенасочено се готвят за провеждането на специални операции в определени региони...