Пиеси. 5 том. 1966-1972. Недялко Йорданов

Ние не вярваме в щъркели Имате ли огънче Ние сме на 25 Мотопедът Въпрос на принцип НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МОИТЕ ПИЕСИ Реших се да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и кое да изреже като остаряло. Защото нали думата режисьор произлиза от глагола „режа". От първата си пиеса „Ние не вярваме в щъркели", писана през 1965 година, до последната „Далечната сянка на далечните дни" (2006 година), аз съм понесъл много повече удари, отколкото признание от страна на критиката, но неизменно съм имал любовта и интереса на публиката. И тъй като през целия си живот съм работил само на едно място - в театъра - мене ме е интересувала единствено и само оценката на театралния зрител. С всяка от тези пиеси са свързани страшно много спомени, победи и крушения. Първите три, мога да кажа, че определиха съдбата ми и закалиха творческата ми издържливост. По-голямата част от тях са имали първа сценична реализация под моя авторска режисура, което има своите предимства и недостатъци, защото откакто започнах сам да по ставям пиесите си (1974 г.), повечето от големите български режисьори загубиха първоначалния си интерес към моята драматургия. Опитвам се да изчисля колко премиери съм имал през всичките тези години във всички театри в България и цифрата се оказва значително над 200. Като се прибавят още стотина постановки в чужбина, (от които съм гледал само няколко), ще излезе, че е време да сложа точка на моята драматургическа дейност. И въпреки това продължавам да мисля над най-новото заглавие...